Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г. пр. Хр.) произхождал от съсловието

Марк Тулий Цицерон (106 – 43 година прочие Хр.) произхождал от съсловието на еквитите или конниците – второто след сенаторите в йерархията на римското общество.

За да влезе в Сената, Цицерон употребявал единственото средство, което в древния свят постоянно стояло над благосъстоянието и личните връзки – ораторското изкуство. Той учил в Гърция и риторските школи на Мала Азия, изучавал Демостен и Платон, почитал Перикъл и Аристотел – най-хубавите оратори на древността. В Рим наблюдавал внимателно работата на актьорите в театъра и схванал по какъв начин да възбужда страстите на публиката.

На 35-годишна възраст, към този момент занаятчия на политическото и съдебно сладкодумство, Цицерон бил най-способният оратор в Рим. Това негово умеене му отворило пътя към политиката. Той заемал разнообразни постове – квестор, едил, претор. След това се издигнал до върха на формалната римска републиканска йерархия – народът го избрал за консул.

На този си пост през 63 година прочие Хр. Цицерон направил основното политическо дело в своя живот. Когато бил оголен заговорът на Катилина, той предотвратил вероятния прелом с думи – произнесъл 4 речи в Сената против заговорника и убедил сенаторите не само да лишават сенаторските компетенции на Катилина, само че и да го екзекутират без съд и присъда. В първата тирада той споделил:

„ Докога, о, Катилина, ще изпитваш нашето самообладание? О, времена! О, нрави! Сенатът схваща всичко, консулът вижда всичко – а този човек е все още жив и здрав! Живее? Де да беше само това! Не, той се появява в Сената, взе участие в държавни препоръки и в същото време набелязва всекиго от нас за кръвопролитие. А ние? Какво вършим ние, които сме опората на страната? Нима нашият дълг пред републиката е единствено да се пазим от неговите нападки? Не, Катилина, ти от дълго време трябваше да бъдеш изпратен на смърт с консулска заповед, та единствено против теб да се обърне злото, което до момента си готвил за  всички нас! “

Политическата звезда на Цицерон обаче бързо угаснала. Той не само не успял да остане в Сената и изобщо в Рим (защото бил срещу Цезар), но по принцип трябвало да напусне политическата сцена за дълго време. Републиката, която той защитавал, се сгромолясала. А когато неговият глас още веднъж зазвучал, този път против Марк Антоний (Цицерон произнесъл към 20 речи срещу него), той го отстранил по най-грубия метод: изпратил убийци, които му отрязали главата.

Според легендата, брачната половинка на Марк Антоний – Фулвия, забивала топлийки в езика на отрязаната глава на Цицерон – а след това окачили главата на Форума.

Речите на Цицерон са значима част от наследството на древноримската просвета. Те са измежду най-хубавите образци за латински език от I в. прочие Хр.  Неговите трактати са отражение на древноримската политическа и правна философия. Основните указания и разсъждения на Цицерон могат да бъдат систематизирани в няколко тезиса.

1. Ораторът би трябвало да има философско обучение. За да се влияе върху човешката душа с думи, е належащо да я познаваш, а това изисква философия: „ Цялата мощ и изкуство на ораторското изкуство служат да се успокои или развълнува душата на слушателите “.
2. Ораторът би трябвало да има научно обучение. Без познания „ думите са безсмислени и смешни “. Ораторът е задължен да познава историята, с цел да „ черпи примери от нея “, а също по този начин да познава законите, защото „ непознаването на закона е дебелоочие “. Ако предметът на речта е обвързван с други науки, той би трябвало да се съветва с най-хубавите по въпроса по този начин, че да наподобява като че ли го разбира по-добре от експертите.
3. Памет. Ораторът би трябвало да попълня паметта си – тази „ съкровищница на всички познания “.
4. Ораторът би трябвало да владее и трите стила на речта. Древното сладкодумство познавало 3 декламаторски стила – елементарен (служи единствено за убеждаване), междинен (освен за увещание, същои за приятност на слушателите) и висок (с негова помощ ораторът вълнува и завладява публиката).
5. План. Според Цицерон „ не трябва да се затваряш единствено в един жанр “. Истинският оратор е еластичен и винаги прави план – той знае „ какво да каже, къде да каже и как да каже “. Освен това,знае по какъв начин да избере декламаторски жанр за всяка обстановка, да откри красивите думи и да ги сложи правилно в речта. Например, да сложи в нейното начало и в края най-силните си причини, с цел да бъде запомнен по-добре.
6. Риторична техника. Добра тирада може да произнесе единствено някой, който знае по какъв начин да пресметна реакцията на обществото към думите и техния ред. Дори тишината е композиционно средство. Говорещият би трябвало бързо да ангажира слушателите с увода, да изложи всичко ясно и кратко, да аргументира своята позиция и да опровергае противоположната – аслед това да приключи всичко с прочувствено умозаключение.
7. Шегата прави всяка тирада, с изключение на тържествена, по-интересна и убедителна. Цицерон знаел по какъв начин да разсмее публиката до сълзи. Но той също по този начин предизвестява: ораторът би трябвало да употребява комизъм умерено и „ по всевъзможен метод да заобикаля глупавия смях “.
8. Талант. Без натурален гений не можеш да станеш оратор. Цицерон вярвал, че тези, които не са способни на красноречие, би трябвало да си признаят това непосредствено. А ораторските гении би трябвало да бъдат подкрепяни с всички сили.

–